Денят почти беше минал и Евелин реши да се помота из голямата зала. Не беше гладна, но не би отказала да изпие едно топло кафе или чай. Когато се промуши през вратата на голямата зала няколко ученици притеснено я изгледаха, но тя се усмихна окуражително в отговор. Височайшата маса беше в края на залата и докато стигне до нея имаше учвството, че се е препотила три пъти. Когато най-после стигна, блажено се отпусна на стола и загледа залата с учениците в нея. Отпи от малката кокетна чаша с чай и отново се облегна назад.

Евелин наистина беше уморена и дори да беше казала нещо друго, едва ли би могла да залъже дори някой трол.
- А ти, Майкъл? Как си? - тя каза думите бавно и отново отпи от чая си, като след това се извърна към преподавателя.
Той извъртя очите си, усмихна й се и отговори:
- Що за въпрос? Не съм бил по-добре от години. Виж всичко това, не съм и мечтал за нещо такова.
- Радвам се. - завърши Евелин и погледна голямата полу-празна зала..